От Южна Африка към Нова Зеландия

Много хора питат "Кажете нещо за Нова Зеландия". Тук са нахвърлени някои откъслечни впечатления от времето когато дойдохме преди повече от година. Всъщност това са извадки от един e-mail до едно българско семейство, което се беше запътило за Нова Зеландия. Написаното няма никакви претенции за изчерпателност и много от настоенията в него са вече променени...
Питате ни за живота в НЗ... Впечатленията ни са много динамични. В началото (февруари миналата година, 2001) бяха едни, сега са други... Сравнена с ЮА, НЗ е спокойна, пасторална, даже малко скучновата страна. Ние живеем в Палмерстън Норт - едно градче (75 000 жители) в южната част на северния остров. Тук при нас е малко провинциално, но и големите градове не са кой знае колко космополитни - само дето стават задръствания по магистралите. Сега по същество. Няма такава престъпност, както в ЮА. Къщите са без огради, нама решетки по прозорците. Дали ще заключваш или не - общо взето, няма голямо значение. Жилищното строителство е различен тип - има доста дървени къщи. В началото бяхме шокирани, сега свикнахме. Колите излизат евтино, защото са втора ръка внос от Япония - има огромен пазар на запазени японски коли със съвсем прилични цени. В това отношение е доста по-добре от ЮА. Пътищата им са тесни и планински, има един куп ограничения и полицията дебне на всяка крачка. Често проверяват и за алкохол, което натежава. Южноафриканците тук хич не са щастливи - вижда им се прекалено подредено, еснафско и ограничено от правила. До известна степен е така. Ние сме свикнали (подобно на живота в България) на по-диво и индивидуалистично общество. Трудно ми е да го опиша, като дойдете и ще добието впечатления за тези нюанси. Преобладава стадната психология, но понеже обществото е стабилно, в последните години са разцъфтяли едни "алтернативни" елементи - млади свободомислещи хора, които прокарват интересни пъртини в дизайна, архитектурата... Но Палмерстън, където живеем, е общо взето провинциално. Един наш познат южноафриканец използва много точния израз "picnic on a wet blanket". Давам си сметка, че различните градове имат различна атмосфера (както беше и в ЮА) - например Окланд е интересно разположен на Тихия океан и Тасманово море едновременно, но тъй като трафикът зависи от един голям мост, стават страхотни задръствания. Уелингтън пък е накацал на едни баири и времето често е гадно и ветровито, обаче е стилен, европейски изглеждащ град, с много предизвикателен дизайн и мода. Като цяло НЗ е много зелена страна, вали често и има много овце и крави. В първия момент ми заприлича малко на България - може би по размери и домашност. Е, липсва размаха и драматизма на африканския пейзаж. Но това да му е кусура. Лихвеният процент тук е нисък (върви между 5 и 7), затова изплащането на къщите не е кой знае какъв проблем, въпреки че са скъпички. Магазините им са добре заредени, продават бира и вино в неделя. В Кейптаун бяхме свикнали покрай туристите на лъскави магазини - Waterfront, Cavendish, Century City. Тук магазините изглеждат по-вехти, лъха на една балатумна атмосфера, обаче има всичко. Има даже рафтове с южноафрикански стоки - бисквити Romany Creams, сладко от смокини All Gold, сосове на Steers. Пак се отвлякох в несъществени неща. Чудя се кое е същественото. Може би чувстото, че си накрая на света. Да, от това спасение няма. Тази година си ходихме до България - каталясахме от пътуване. Два дълги 12-часови полета с прекъсване на отиване в Лос Анджелис, а на връщане през Сингапур. Не стига че сменяш климата, ами и тази часова разлика. Доста е изморително. И билетите хич не са евтини. Българи няма много. В Палми още не сме се запознали с такива, въпреки че са ни казвали, че имало, но... Доколкото знам, дори в големите градове българите не са организирани в комюнитита, както беше в ЮА. Свикнахме да живеем сами - не е толкова трудно, въпреки че понякога ти се ще да изпиеш една ракия с някого. Свиква се на всичко. Зависи къде се окажете. Може и да намерите компания от сънародници. Но се пригответе и за самотно съществуване. Хората тук не са особено топли. Изглеждат по-дръпнати от южноафриканците. Любезни са, но толкова. Не им намирам кусур - в края на краищата всеки си живее в неговата среда и културна група. С една дума - стандартно, западен тип общество. Същата плоска телевизия, същия консумативизъм, същото ограничено от правила мислене. Хубавото е, че е рядко населена (добре е да се възползувате от това предимство) и има място и въздух в изобилие (ако не си наврян в голям град). Ние например си купихме къща в един нов район накрая на града и имаме доста пространство около нас. Идилия, птичета, горички, овце блеят по здрач. Николай понякога ходи по реките за риба и лови пъстърви. Ако може да се натопиш в този пасторал, в тази кристална самота, прекъсвана само от дъждовните капки.... Ражда се особено чувство на свобода, на свежест, на широта. Не знам дали си падате по това, има хора, които повече държат на екшъна. За тях пък има възможности за адреналинов туризъм. Има вулкани, има високи планини (особено на Южния остров, където още не сме ходили). И последно ще ви пиша за първото си впечатление от НЗ. Когато пристигнахме от ЮА през Сингапур, аз се залових да пера тениските със сапун на мивката. Какво беше удивлението ми, когато установих, че изпраните дрехи имат овча миризма. Миришеха на чобанска премяна. Може би тук правят сапуните си с овча мас, не знам. Оттогава ползваме само течни сапуни._____________________________